кача́

Не е засвидетелстван в старобълг. език. Разпространен в южнослав. езици. Сравнението с гот. hahan „колебая се“, старосканд. hanga, староангл. hengan „закачам“, хет. gank- „вися, меря“, староинд. śaŋkate „колебае се“ е съмнително поради наличието на -n- в корена. По-вероятно е да е директна заемка от балканолат. captiare „ловя, хващам“, ad-captiare „прихващам“, откъдето е рум. a se acăţa, a se agăţa „окачвам, прикачвам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кача качим
второ лице качиш качите
трето лице качи качат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице качих качихме
второ лице качи качихте
трето лице качи качиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице качах качахме
второ лице качеше качахте
трето лице качеше качаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
качи качете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана качил качила качило качили
членувана качилия качилата качилото качилите
с пълен член качилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана качал качала качало качали
членувана качалия качалата качалото качалите
с пълен член качалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана качен качена качено качени
членувана качения качената каченото качените
с пълен член каченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне ка-ча
  • форми качи́ш, мин. св. качи́х, мин. прич. качи́л, св.
Източници