ка́цам

1. Стъпвам някъде след летене.

Птицата често каца на този клон.

2. За самолет или ракета — приземявам се.

Самолетите кацат един след друг.

бълг. кацам: лит. kakėti „достигам дъното“: латв. kakt „стигам края“, kacēt „опитвам се да достигна“.

кацане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кацам кацаме
второ лице кацаш кацате
трето лице каца кацат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кацах кацахме
второ лице каца кацахте
трето лице каца кацаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кацах кацахме
второ лице кацаше кацахте
трето лице кацаше кацаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кацай кацайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кацал кацала кацало кацали
членувана кацалия кацалата кацалото кацалите
с пълен член кацалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кацал кацала кацало кацали
членувана кацалия кацалата кацалото кацалите
с пълен член кацалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кацащ кацаща кацащо кацащи
членувана кацащия кацащата кацащото кацащите
с пълен член кацащият — — —
Деепричастие
кацайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ка-цам
  • форми ка́цаш, несв.
Източници