катуря

Преобръщам, събарям от високо.

Производен на катур диал. „място, където могат да се преобърнат или да прекатурят кола“, *katurъ с наставка -urъ от праслав. *katati „търкалям“ (рус. катать „търкалям“, укр. катати „събарям“), итер. към *kotiti (словен. prekotiti „катурвам“, kotati „търкалям“, чеш. „преобръщам“, пол. kocić się „търкалям се“) (БЕР-ІІ: 278), които са с неясна етимология.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице катуря катурим
второ лице катуриш катурите
трето лице катури катурят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице катурих катурихме
второ лице катури катурихте
трето лице катури катуриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице катурех катурехме
второ лице катуреше катурехте
трето лице катуреше катуреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
катури катурете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана катурил катурила катурило катурили
членувана катурилия катурилата катурилото катурилите
с пълен член катурилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана катурел катурела катурело катурели
членувана катурелия катурелата катурелото катурелите
с пълен член катурелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана катурен катурена катурено катурени
членувана катурения катурената катуреното катурените
с пълен член катуреният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана катурещ катуреща катурещо катурещи
членувана катурещия катурещата катурещото катурещите
с пълен член катурещият — — —
Деепричастие
катурейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ка-ту-ря
Източници