кату́н

1. Временен стан с палатки на цигани през лятото.

Тук-там край пътя се виждаха катуни.

2. Всички цигани, които живеят на палатки и се придвижват с каруци, покрити с платно.

Катунът минава.

катоунъ старобългарски „палатка, лагер“ кату́н

старобълг. катоунъ „палатка, лагер“ (Ман.хр.). Неясна по произход - разпространена е във всички балкански езици: ст.-сръб. катунъ „лагер, чергило“, сръб. катун „лагер“, гр. κατούνα „местообитание, палатка, спалня, въоръжение“, рум. cătun, арум. cătùnă „катун“, алб. katunt „село“ - но без етимология. Окончанието -unъ е славянско. Срв. кавказките форми: абхаз. а-қыҭа [a-kǝta], абаз. kǝt „село“, адиг., кабард. чэт [tʃat] „кошара, конюшня“ (ПАА *kátǝ „село“), осет. диг. кæт [kæt] „конюшня“.

единствено число множествено число
нечленувана катун катуни
членувана катуна катуните
с пълен член катунът —
бройна форма катуна
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-тун
  • форми мн. кату́ни, (два) кату́на
Източници