-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
кату́н -
1. Временен стан с палатки на цигани през лятото.
Тук-там край пътя се виждаха катуни.
-
2. Всички цигани, които живеят на палатки и се придвижват с каруци, покрити с платно.
Катунът минава.
катоунъ старобългарски „палатка, лагер“ кату́н
старобълг. катоунъ „палатка, лагер“ (Ман.хр.). Неясна по произход - разпространена е във всички балкански езици: ст.-сръб. катунъ „лагер, чергило“, сръб. катун „лагер“, гр. κατούνα „местообитание, палатка, спалня, въоръжение“, рум. cătun, арум. cătùnă „катун“, алб. katunt „село“ - но без етимология. Окончанието -unъ е славянско. Срв. кавказките форми: абхаз. а-қыҭа [a-kǝta], абаз. kǝt „село“, адиг., кабард. чэт [tʃat] „кошара, конюшня“ (ПАА *kátǝ „село“), осет. диг. кæт [kæt] „конюшня“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | катун | катуни |
| членувана | катуна | катуните |
| с пълен член | катунът | — |
| бройна форма | катуна |
|---|