ката́нец

(разговорно) Катинар.

нбълг. катанъцї (Брашовски тефтер, 1508-9 г.) от сръб. катанац, от итал. catenaccio „мандало“. От един произход с катинар.

единствено число множествено число
нечленувана катанец катанци
членувана катанеца катанците
с пълен член катанецът —
бройна форма катанеца
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-та-нец
  • форми мн. ката́нци, (два) ката́неца
Източници