касая

Отнасям се до някого/нещо, имам отношение към някого/нещо.

който старобългарски касая

От старобългарския глагол , който спрегнат в 1 л. ед.ч. е [касайон сян]. Сравни с руския глагол каса́ться със същото значение, който е от староизточнославянския глагол . От същия корен е и („чеша“).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице касая касаем
второ лице касаеш касаете
трето лице касае касаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице касаях касаяхме
второ лице касая касаяхте
трето лице касая касаяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице касаех касаехме
второ лице касаеше касаехте
трето лице касаеше касаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
касай касайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана касаял касаяла касаяло касаяли
членувана касаялия касаялата касаялото касаялите
с пълен член касаялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана касаел касаела касаело касаели
членувана касаелия касаелата касаелото касаелите
с пълен член касаелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана касаещ касаеща касаещо касаещи
членувана касаещия касаещата касаещото касаещите
с пълен член касаещият — — —
Деепричастие
касаейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ка-сая
Източници