каруца́р

1. (остаряло) Човек, чиято работа е да кара каруца.

2. Занаятчия, който изработва каруци.

Има ли в това село каруцар?

От „каруца“ + окончание -ар.

единствено число множествено число
нечленувана каруцар каруцари
членувана каруцаря каруцарите
с пълен член каруцарят —
бройна форма каруцаря
звателна форма каруцарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-ру-цар
  • форми каруца́рят, каруца́ря, мн. каруца́ри
Източници