ка́рта

1. Чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови особености и е означен мащабът на умаляване.

Икономическа карта.
Диалектна карта.

2. Картонче с рисунка и символи от едната страна в комплект, който служи за хазартна игра или врачуване.

Играя на карти.
Гледам на карти.

3. Документ за някакъв абонамент, за членство в организация, клуб.

Карта за градския транспорт.
Залагам на карта

Рискувам.

Играя с открити карти

Казвам открито целите и намеренията си.

единствено число множествено число
нечленувана карта карти
членувана картата картите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кар-та
  • форми мн. ка́рти
Източник