карау́ля

Давам караул.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице карауля караулим
второ лице караулиш караулите
трето лице караули караулят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице караулих караулихме
второ лице караули караулихте
трето лице караули караулиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице караулех караулехме
второ лице караулеше караулехте
трето лице караулеше караулеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
караули караулете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана караулил караулила караулило караулили
членувана караулилия караулилата караулилото караулилите
с пълен член караулилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана караулел караулела караулело караулели
членувана караулелия караулелата караулелото караулелите
с пълен член караулелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана караулещ караулеща караулещо караулещи
членувана караулещия караулещата караулещото караулещите
с пълен член караулещият — — —
Деепричастие
караулейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ка-ра-у-ля
  • форми карау́лиш, мин. св. карау́лих, мин. прич. карау́лил, несв.
Източник