каранти́я

1. Вътрешности на заклано животно, предлагани за храна.

Ще купя карантия за супа.

2. (разговорно, пренебрежително) Вътрешности на човек.

Ритна го и му натърти карантията.
единствено число множествено число
нечленувана карантия карантии
членувана карантията карантиите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-ран-тия
  • форми само ед.
Източник