капи́я

1. (остаряло) Врата или прозорец, отвор на сграда.

2. (остаряло) Учреждение.

3. (остаряло) Калъф за нож или кама; ножница.

4. (само единствено число) Сорт месести, дълги и прави чушки.

Купих два килограма капия.

Производна на диал. капи мн.ч. „шушулки от бобово растение; чушки, пиперки“ (Дедеагачко), срв. още капица „чушка, пиперка“ (Хасковско), „зелен фасул“ (Габровско, Ардинско), капичка „шушулка на бобово растение; чушка, пиперка“ (Асеновградско), капички „зелен фасул“ (Асеновградско, Габрово), също ст.-бълг. капь θήκη „твърдата обвивка на бръмбар“ (Й. Екзарх), κολεόν „ножница“ (Библия 15 в., Mikl. 283). Свързана (вероятно далечно сродна?) с тур. kap „калъф; съд, блюдо; покривка, обвивка“, kapçık умал. „съдинче; обвивка на житно зърно; чашка (на цвят)“. Заемка от тур. kapı, kapu „врата“, заета и в останалите балкански езици: сръб. капија, рум. căpie, унг. kapu „врата, порта“. Производна дума капсъзин „нехранимайко“ (букв. „без врата“).

единствено число множествено число
нечленувана капия капии
членувана капията капиите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-пия
  • форми мн. капи́и
Източници