ка́пище

(историческо) През езическия период — храм или светилище.

капиште старобългарски ка́пище

старобълг. капиште τέμενος, βώμος, εἴδωλον, ἄγαλμα, στήλη „храм, олтар, идол, паметник“ (Супр., Григ. Наз. ХІ в., Месецослов ХVІ в., Златоуст), производна на капь εἰκών, ἄγαλμα „образ, статуя“ (Супр., Хом. ХІІІ в.), заета от прабълг. *käp ~ чуваш. кап „образ“, старотюрк. kep „образ“, от пратюрк. *gēp „образ“. Заета в унг. kép „картина, образ“.

единствено число множествено число
нечленувана капище капища
членувана капището капищата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ка-пи-ще
  • форми мн. ка́пища
Източници