капитули́рам

1. Прекратявам военни действия и се отказвам от война в полза на противника.

2. (преносно) Отстъпвам на някакъв натиск.

Капитулирах пред молбите на майка си.
капитулиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице капитулирам капитулираме
второ лице капитулираш капитулирате
трето лице капитулира капитулират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице капитулирах капитулирахме
второ лице капитулира капитулирахте
трето лице капитулира капитулираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице капитулирах капитулирахме
второ лице капитулираше капитулирахте
трето лице капитулираше капитулираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
капитулирай капитулирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана капитулирал капитулирала капитулирало капитулирали
членувана капитулиралия капитулиралата капитулиралото капитулиралите
с пълен член капитулиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана капитулирал капитулирала капитулирало капитулирали
членувана капитулиралия капитулиралата капитулиралото капитулиралите
с пълен член капитулиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана капитулиран капитулирана капитулирано капитулирани
членувана капитулирания капитулираната капитулираното капитулираните
с пълен член капитулираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана капитулиращ капитулираща капитулиращо капитулиращи
членувана капитулиращия капитулиращата капитулиращото капитулиращите
с пълен член капитулиращият — — —
Деепричастие
капитулирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ка-пи-ту-ли-рам
  • форми капитули́раш, несв. и св.
Източник