капанду́ра

Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда.

Таванската стая имаше капандура, от която се осветяваше.

От балк.-лат. *capannula, умал. от capanna „колиба“, но през рум. *capandură. Срв. рум. campadură (с метатеза) „отвор на покрив на селска къща, откъдето излиза пушекът“, итал. capanna „колиба“, capannella „колибка“, итал. диал. (тарант.) capanna „покрив на кабина на ладия“, (калабр.) capanda „обор, покрит със слама“. За чуждо nn > nd: срв. ст.-бълг. спѫдъ μόδιος „ведро“ (Мар., Супр.) < герм. sраnn „дървено ведро“, джендем < тур. cehennem и др.

единствено число множествено число
нечленувана капандура капандури
членувана капандурата капандурите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-пан-ду-ра
  • форми мн. капанду́ри
Източници