канта́р

Уред за мерене на тегло; теглилка.

Слагам бананите на кантара.

Заета през тур. kantar от араб. قنتار [qintar], което е от лат. centenarium „мярка за тежест“, производна на centum „сто“.

кантарче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кантар кантари
членувана кантара кантарите
с пълен член кантарът —
бройна форма кантара
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кан-тар
  • форми мн. канта́ри, (два) канта́ра
Източници