канони́к

1. Специалист по църковно право.

2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.

3. (преносно, пренебрежително) Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикновено в политически аспект.

Канониците на новия режим.
единствено число множествено число
нечленувана каноник каноници
членувана каноника канониците
с пълен член каноникът —
бройна форма каноника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-но-ник
  • форми мн. канони́ци
Източник