Източник
-
канони́к -
1. Специалист по църковно право.
-
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
-
3. (преносно, пренебрежително) Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикновено в политически аспект.
Канониците на новия режим.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | каноник | каноници |
| членувана | каноника | канониците |
| с пълен член | каноникът | — |
| бройна форма | каноника |
|---|