канонизи́рам

(кого, какво) Извършвам канонизация.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице канонизирам канонизираме
второ лице канонизираш канонизирате
трето лице канонизира канонизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице канонизирах канонизирахме
второ лице канонизира канонизирахте
трето лице канонизира канонизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице канонизирах канонизирахме
второ лице канонизираше канонизирахте
трето лице канонизираше канонизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
канонизирай канонизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана канонизирал канонизирала канонизирало канонизирали
членувана канонизиралия канонизиралата канонизиралото канонизиралите
с пълен член канонизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана канонизирал канонизирала канонизирало канонизирали
членувана канонизиралия канонизиралата канонизиралото канонизиралите
с пълен член канонизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана канонизиран канонизирана канонизирано канонизирани
членувана канонизирания канонизираната канонизираното канонизираните
с пълен член канонизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана канонизиращ канонизираща канонизиращо канонизиращи
членувана канонизиращия канонизиращата канонизиращото канонизиращите
с пълен член канонизиращият — — —
Деепричастие
канонизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ка-но-ни-зи-рам
  • форми канонизи́раш, несв. и св.
Източник