Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора.
Кана с вино.
Донеси една кана студена вода.
Kanne немски „кана“ ка́на
от нем. Kanne „кана“. В старобълг. е съществувал вариант коновь (Син. пс., Син. тр.) < *kоnу, род. п. *kоnъvе, който възлиза към същия източник - срв. укр. кiнва, белорус. коновка, чеш. konev, слов. konva, пол. konew, полаб. küönоi „ведро, бидон“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кана | кани |
| членувана | каната | каните |