ка́на

Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора.

Кана с вино.
Донеси една кана студена вода.

Kanne немски „кана“ ка́на

от нем. Kanne „кана“. В старобълг. е съществувал вариант коновь (Син. пс., Син. тр.) < *kоnу, род. п. *kоnъvе, който възлиза към същия източник - срв. укр. кiнва, белорус. коновка, чеш. konev, слов. konva, пол. konew, полаб. küönоi „ведро, бидон“.

единствено число множествено число
нечленувана кана кани
членувана каната каните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-на
  • форми мн. ка́ни
Източници