Източник
-
каменли́в -
Който е осеян с камъни.
Реката беше с каменливо дъно.
Каменливо място.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | каменлив | каменлива | каменливо | каменливи |
| членувана | каменливия | каменливата | каменливото | каменливите |
| с пълен член | каменливият | — | — | — |