кала́й

1. Сребристобял ковък метал за покриване на медни съдове или за запояване.

2. (преносно, разговорно) Хокане, мъмрене.

Получих двойка и тази вечер ще има калай вкъщи.
единствено число
нечленувана калай
членувана калая
с пълен член калаят
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ка-лай
  • форми кала́ят, кала́я, само ед.
Източник