Източник
-
кала́й -
1. Сребристобял ковък метал за покриване на медни съдове или за запояване.
-
2. (преносно, разговорно) Хокане, мъмрене.
Получих двойка и тази вечер ще има калай вкъщи.
| единствено число | |
|---|---|
| нечленувана | калай |
| членувана | калая |
| с пълен член | калаят |