Източник
-
каза́рмен -
1. Който е свързан с казарма.
Казармен двор.
Казармен живот.
-
2. Който е присъщ на казарма.
Искаше и вкъщи да има казармен ред.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | казармен | казармена | казармено | казармени |
| членувана | казармения | казармената | казарменото | казармените |
| с пълен член | казарменият | — | — | — |