1.

йо́га

1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.

2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел.

Практикувам йога.
йогийски — прилагателно име
единствено число
нечленувана йога
членувана йогата
  • съществително име, женски род
  • пренасяне йо-га
  • форми само ед.
Източник

2.

йо́га

Последовател на това учение.

единствено число множествено число
нечленувана йога йоги
членувана йогата йогите
звателна форма його
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. йо́ги
Източник