Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Това, което отговаря на действителността.
Истина ли е, че си спечелил от тотото?
Казват, че се оженил, но не било истина.
2. Съждение, проверено в практиката.
Стара истина.
Горчива истина.
истина старобългарски и́стина
старобълг. истина άλήθεια, ἀκρίβεια (Зогр., Мар., Асем.) - производно име на -ина от старобълг. истъ „един и същ, истински“ (Супр., Сав. кн.) от местоим. съчетание *is-to: срв. лат. iste, умбр. еstо- „този“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | истина | истини |
| членувана | истината | истините |