и́стина

1. Това, което отговаря на действителността.

Истина ли е, че си спечелил от тотото?
Казват, че се оженил, но не било истина.

2. Съждение, проверено в практиката.

Стара истина.
Горчива истина.

истина старобългарски и́стина

старобълг. истина άλήθεια, ἀκρίβεια (Зогр., Мар., Асем.) - производно име на -ина от старобълг. истъ „един и същ, истински“ (Супр., Сав. кн.) от местоим. съчетание *is-to: срв. лат. iste, умбр. еstо- „този“.

единствено число множествено число
нечленувана истина истини
членувана истината истините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ис-ти-на
  • форми мн. и́стини
Източници