исполи́н

1. Много висок и едър човек.

2. (преносно) Велика личност в някаква област.

Исполин на поезията.
Исполин на духа.

Книжовна заемка от старобълг. исполинъ γίγας (Син. пс., Син. мол., Сим. сб. - 1073 г.), старобълг. споловъ γίγας (Супр.). Свързано е с името на сарматско племе в района на Крим и Южна Русия, Satarcheos Spalaeos (Плиний), от гр. Σπήλαιοι „пещерни жители“.

исполински — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана исполин исполини
членувана исполина исполините
с пълен член исполинът —
бройна форма исполина
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ис-по-лин
  • форми мн. исполи́ни
Източници