Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Много висок и едър човек.
2. (преносно) Велика личност в някаква област.
Исполин на поезията.
Исполин на духа.
Книжовна заемка от старобълг. исполинъ γίγας (Син. пс., Син. мол., Сим. сб. - 1073 г.), старобълг. споловъ γίγας (Супр.). Свързано е с името на сарматско племе в района на Крим и Южна Русия, Satarcheos Spalaeos (Плиний), от гр. Σπήλαιοι „пещерни жители“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | исполин | исполини |
| членувана | исполина | исполините |
| с пълен член | исполинът | — |
| бройна форма | исполина |
|---|