иронизи́рам

(кого, какво) Отнасям се с ирония, с насмешка.

Постоянно го иронизираше заради професията му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице иронизирам иронизираме
второ лице иронизираш иронизирате
трето лице иронизира иронизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице иронизирах иронизирахме
второ лице иронизира иронизирахте
трето лице иронизира иронизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице иронизирах иронизирахме
второ лице иронизираше иронизирахте
трето лице иронизираше иронизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
иронизирай иронизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иронизирал иронизирала иронизирало иронизирали
членувана иронизиралия иронизиралата иронизиралото иронизиралите
с пълен член иронизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иронизирал иронизирала иронизирало иронизирали
членувана иронизиралия иронизиралата иронизиралото иронизиралите
с пълен член иронизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иронизиран иронизирана иронизирано иронизирани
членувана иронизирания иронизираната иронизираното иронизираните
с пълен член иронизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иронизиращ иронизираща иронизиращо иронизиращи
членувана иронизиращия иронизиращата иронизиращото иронизиращите
с пълен член иронизиращият — — —
Деепричастие
иронизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне иро-ни-зи-рам
  • форми иронизи́раш, несв. и св.
Източник