Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (специално) В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.
2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот.
Правя ипотека.
hypotheke гръцки ипоте́ка
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ипотека | ипотеки |
| членувана | ипотеката | ипотеките |