ипоте́ка

1. (специално) В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.

2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот.

Правя ипотека.

hypotheke гръцки ипоте́ка

единствено число множествено число
нечленувана ипотека ипотеки
членувана ипотеката ипотеките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ипо-те-ка
  • форми мн. ипоте́ки
Източници