инфинити́в

(специално) В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици.

единствено число множествено число
нечленувана инфинитив инфинитиви
членувана инфинитива инфинитивите
с пълен член инфинитивът —
бройна форма инфинитива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ин-фи-ни-тив
  • форми мн. инфинити́ви, (два) инфинити́ва
Източник