Източник
-
инфинити́в -
(специално) В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | инфинитив | инфинитиви |
| членувана | инфинитива | инфинитивите |
| с пълен член | инфинитивът | — |
| бройна форма | инфинитива |
|---|