инфекти́рам

(кого, какво) Причинявам инфекция.

Инфектирам рана.
инфектиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице инфектирам инфектираме
второ лице инфектираш инфектирате
трето лице инфектира инфектират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице инфектирах инфектирахме
второ лице инфектира инфектирахте
трето лице инфектира инфектираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице инфектирах инфектирахме
второ лице инфектираше инфектирахте
трето лице инфектираше инфектираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
инфектирай инфектирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инфектирал инфектирала инфектирало инфектирали
членувана инфектиралия инфектиралата инфектиралото инфектиралите
с пълен член инфектиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инфектирал инфектирала инфектирало инфектирали
членувана инфектиралия инфектиралата инфектиралото инфектиралите
с пълен член инфектиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инфектиран инфектирана инфектирано инфектирани
членувана инфектирания инфектираната инфектираното инфектираните
с пълен член инфектираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инфектиращ инфектираща инфектиращо инфектиращи
членувана инфектиращия инфектиращата инфектиращото инфектиращите
с пълен член инфектиращият — — —
Деепричастие
инфектирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ин-фек-ти-рам
  • форми инфекти́раш, несв. и св.
Източник
инфектирам се

За рана или орган на тялото — получавам инфекция.

  • възвратен глагол