интерни́рам

(кого) Като наказателна мярка заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посочено място.

интерниране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице интернирам интернираме
второ лице интернираш интернирате
трето лице интернира интернират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице интернирах интернирахме
второ лице интернира интернирахте
трето лице интернира интернираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице интернирах интернирахме
второ лице интернираше интернирахте
трето лице интернираше интернираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
интернирай интернирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интернирал интернирала интернирало интернирали
членувана интерниралия интерниралата интерниралото интерниралите
с пълен член интерниралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интернирал интернирала интернирало интернирали
членувана интерниралия интерниралата интерниралото интерниралите
с пълен член интерниралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интерниран интернирана интернирано интернирани
членувана интернирания интернираната интернираното интернираните
с пълен член интернираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интерниращ интернираща интерниращо интерниращи
членувана интерниращия интерниращата интерниращото интерниращите
с пълен член интерниращият — — —
Деепричастие
интернирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ин-тер-ни-рам
  • форми интерни́раш, несв. и св.
Източник