интервени́рам

Означава "да се намесва". Идва от римското право. Съдебните магистрати са могли да интервенират в съдебния процес - да се намесват в него. # '

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице интервенирам интервенираме
второ лице интервенираш интервенирате
трето лице интервенира интервенират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице интервенирах интервенирахме
второ лице интервенира интервенирахте
трето лице интервенира интервенираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице интервенирах интервенирахме
второ лице интервенираше интервенирахте
трето лице интервенираше интервенираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
интервенирай интервенирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интервенирал интервенирала интервенирало интервенирали
членувана интервениралия интервениралата интервениралото интервениралите
с пълен член интервениралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интервенирал интервенирала интервенирало интервенирали
членувана интервениралия интервениралата интервениралото интервениралите
с пълен член интервениралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интервениран интервенирана интервенирано интервенирани
членувана интервенирания интервенираната интервенираното интервенираните
с пълен член интервенираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана интервениращ интервенираща интервениращо интервениращи
членувана интервениращия интервениращата интервениращото интервениращите
с пълен член интервениращият — — —
Деепричастие
интервенирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ин-тер-ве-ни-рам
Източници