инсцени́рам

1. (какво) Приспособявам литературно произведение за представяне на сцена.

2. (какво, преносно) Представям изкуствено, за да заблудя или за да възстановя някаква случка.

Инсценирам самоубийство.
Инсценирам престъпление.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице инсценирам инсценираме
второ лице инсценираш инсценирате
трето лице инсценира инсценират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице инсценирах инсценирахме
второ лице инсценира инсценирахте
трето лице инсценира инсценираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице инсценирах инсценирахме
второ лице инсценираше инсценирахте
трето лице инсценираше инсценираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
инсценирай инсценирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инсценирал инсценирала инсценирало инсценирали
членувана инсцениралия инсцениралата инсцениралото инсцениралите
с пълен член инсцениралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инсценирал инсценирала инсценирало инсценирали
членувана инсцениралия инсцениралата инсцениралото инсцениралите
с пълен член инсцениралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инсцениран инсценирана инсценирано инсценирани
членувана инсценирания инсценираната инсценираното инсценираните
с пълен член инсценираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инсцениращ инсценираща инсцениращо инсцениращи
членувана инсцениращия инсцениращата инсцениращото инсцениращите
с пълен член инсцениращият — — —
Деепричастие
инсценирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ин-с-це-ни-рам
  • форми инсцени́раш, несв. и св.
Източник