инже́кция

1. Впръскване чрез спринцовка на течно лекарство в организма.

Правя инжекция.
Удрям инжекция.
Бия инжекция.
Бия си инжекции.

2. (разговорно) Спринцовка.

Видях, че сестрата вади инжекцията.

3. Впръскване на разтвор в скала, стена и др. за заздравяване.

Бетонова инжекция.

— От лат. iniecto, -onis ‘поставяне, вкарване, впръскване’ през фр. injection.

Финансова инжекция

(разговорно) Получаване на финансови средства в труден момент.

единствено число множествено число
нечленувана инжекция инжекции
членувана инжекцията инжекциите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ин-жек-ция
  • форми мн. инже́кции
Източници