Източник
-
инвариа́нт -
1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.
-
2. (специално) В езикознанието — общият неизменен признак на една единица, който обединява нейните варианти.
инвариантен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | инвариант | инварианти |
| членувана | инварианта | инвариантите |
| с пълен член | инвариантът | — |
| бройна форма | инварианта |
|---|