имуните́т

1. (специално) В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести.

Получавам имунитет.
Загубвам имунитета си.

2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели.

3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и други.

Дипломатически имунитет.
единствено число множествено число
нечленувана имунитет имунитети
членувана имунитета имунитетите
с пълен член имунитетът —
бройна форма имунитета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне иму-ни-тет
  • форми само ед.
Източник