Източник
-
имуните́т -
1. (специално) В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести.
Получавам имунитет.
Загубвам имунитета си.
-
2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели.
-
3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и други.
Дипломатически имунитет.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | имунитет | имунитети |
| членувана | имунитета | имунитетите |
| с пълен член | имунитетът | — |
| бройна форма | имунитета |
|---|