имену́вам

Наричам по име, назовавам.

Именуват го Слав Търтъра.
Това аз го именувам инат.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице именувам именуваме
второ лице именуваш именувате
трето лице именува именуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице именувах именувахме
второ лице именува именувахте
трето лице именува именуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице именувах именувахме
второ лице именуваше именувахте
трето лице именуваше именуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
именувай именувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана именувал именувала именувало именували
членувана именувалия именувалата именувалото именувалите
с пълен член именувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана именувал именувала именувало именували
членувана именувалия именувалата именувалото именувалите
с пълен член именувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана именуван именувана именувано именувани
членувана именувания именуваната именуваното именуваните
с пълен член именуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана именуващ именуваща именуващо именуващи
членувана именуващия именуващата именуващото именуващите
с пълен член именуващият — — —
Деепричастие
именувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне име-ну-вам
  • форми имену́ваш, несв.
Източник
именувам се

Наричам се, казвам се.

  • възвратен глагол