ико́на

Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на религиозно поклонение.

В църквата имаше ценни икони на стари майстори.

είϰόνα гръцки ико́на

От гр. είϰόνα, заето по черковен път; куна е от гр. Нар. ϰόῦνα или от ику́на (вж.). – От бълг. заето в рум. ikoánă, арум. Icoană «образ, гравиран образ, картина»; алб. ikónё е заето вероятно от гръцки.

иконен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана икона икони
членувана иконата иконите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ико-на
  • форми мн. ико́ни
Източници