изча́дие

1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение.

2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извратеност.

Изчадие адово

Крайно неморален човек.

единствено число множествено число
нечленувана изчадие изчадия
членувана изчадието изчадията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне из-ча-дие
  • форми мн. изча́дия
Източник