изфиря́свам

1. За течност – изветрям, изпарявам се.

2. (шеговито) Изчезвам, измъквам се бързо и неусетно отнякъде

От българската представка „из“ и „фира“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изфирясвам изфирясваме
второ лице изфирясваш изфирясвате
трето лице изфирясва изфирясват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изфирясвах изфирясвахме
второ лице изфирясва изфирясвахте
трето лице изфирясва изфирясваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изфирясвах изфирясвахме
второ лице изфирясваше изфирясвахте
трето лице изфирясваше изфирясваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изфирясвай изфирясвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изфирясвал изфирясвала изфирясвало изфирясвали
членувана изфирясвалия изфирясвалата изфирясвалото изфирясвалите
с пълен член изфирясвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изфирясвал изфирясвала изфирясвало изфирясвали
членувана изфирясвалия изфирясвалата изфирясвалото изфирясвалите
с пълен член изфирясвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изфирясван изфирясвана изфирясвано изфирясвани
членувана изфирясвания изфирясваната изфирясваното изфирясваните
с пълен член изфирясваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изфирясващ изфирясваща изфирясващо изфирясващи
членувана изфирясващия изфирясващата изфирясващото изфирясващите
с пълен член изфирясващият — — —
Деепричастие
изфирясвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-фи-ряс-вам
Източници