изтъпа́нча

(остаряло) да се изправя, да се представя пред някого

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изтъпанча изтъпанчим
второ лице изтъпанчиш изтъпанчите
трето лице изтъпанчи изтъпанчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изтъпанчих изтъпанчихме
второ лице изтъпанчи изтъпанчихте
трето лице изтъпанчи изтъпанчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изтъпанчех изтъпанчехме
второ лице изтъпанчеше изтъпанчехте
трето лице изтъпанчеше изтъпанчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изтъпанчи изтъпанчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтъпанчил изтъпанчила изтъпанчило изтъпанчили
членувана изтъпанчилия изтъпанчилата изтъпанчилото изтъпанчилите
с пълен член изтъпанчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтъпанчел изтъпанчела изтъпанчело изтъпанчели
членувана изтъпанчелия изтъпанчелата изтъпанчелото изтъпанчелите
с пълен член изтъпанчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтъпанчен изтъпанчена изтъпанчено изтъпанчени
членувана изтъпанчения изтъпанчената изтъпанченото изтъпанчените
с пълен член изтъпанченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-тъ-пан-ча
Източник