и́зток

1. Посоката, откъдето изгрява слънцето.

На изток зазоряваше.
Тръгнахме на изток.

2. Страните от Източна Европа по отношение на Западна Европа или страните от Източна Европа и Азия по отношение на Западна Европа.

въстокъ старобългарски и́зток

старобълг. въстокъ (Супр.) е калка на гр. ἀνατολή „изток“. рус. восток е старобълг. заемка.

  • източни страни
източен — прилагателно име
единствено число
нечленувана изток
членувана изтока
с пълен член изтокът
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-ток
  • форми само ед.
Източници