изтека́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изтека изтечем
второ лице изтечеш изтечете
трето лице изтече изтекат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изтекох изтекохме
второ лице изтече изтекохте
трето лице изтече изтекоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изтечах изтечахме
второ лице изтечеше изтечахте
трето лице изтечеше изтечаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изтечи изтечете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтекъл изтекла изтекло изтекли
членувана изтеклия изтеклата изтеклото изтеклите
с пълен член изтеклият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтечал изтечала изтечало изтечали
членувана изтечалия изтечалата изтечалото изтечалите
с пълен член изтечалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтечен изтечена изтечено изтечени
членувана изтечения изтечената изтеченото изтечените
с пълен член изтеченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-те-ка
  • форми изтече́ш, мин. св. изте́кох, мин. прич. изте́къл, св.
Източник