изпъ́стря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпъстря изпъстрим
второ лице изпъстриш изпъстрите
трето лице изпъстри изпъстрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъстрих изпъстрихме
второ лице изпъстри изпъстрихте
трето лице изпъстри изпъстриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъстрех изпъстрехме
второ лице изпъстреше изпъстрехте
трето лице изпъстреше изпъстреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпъстри изпъстрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъстрил изпъстрила изпъстрило изпъстрили
членувана изпъстрилия изпъстрилата изпъстрилото изпъстрилите
с пълен член изпъстрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъстрел изпъстрела изпъстрело изпъстрели
членувана изпъстрелия изпъстрелата изпъстрелото изпъстрелите
с пълен член изпъстрелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъстрен изпъстрена изпъстрено изпъстрени
членувана изпъстрения изпъстрената изпъстреното изпъстрените
с пълен член изпъстреният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-пъс-т-ря
  • форми изпъ́стриш, мин. св. изпъ́стрих, мин. прич. изпъ́стрил, св.
Източник