изпълни́тел

1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи.

Аз съм само изпълнител на тези нареждания.

2. Лице, което пресъздава произведение на изкуството пред публика.

Изпълнител на завещание

Лице, избрано от завещателя, което се грижи за изпълнение на завещанието.

единствено число множествено число
нечленувана изпълнител изпълнители
членувана изпълнителя изпълнителите
с пълен член изпълнителят —
бройна форма изпълнителя
звателна форма изпълнителю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-пъл-ни-тел
  • форми изпълни́телят, изпълни́теля, мн. изпълни́тели
Източник