Източник
-
изпълни́тел -
1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи.
Аз съм само изпълнител на тези нареждания.
-
2. Лице, което пресъздава произведение на изкуството пред публика.
Изпълнител на завещание
Лице, избрано от завещателя, което се грижи за изпълнение на завещанието.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | изпълнител | изпълнители |
| членувана | изпълнителя | изпълнителите |
| с пълен член | изпълнителят | — |
| бройна форма | изпълнителя |
|---|---|
| звателна форма | изпълнителю |