Източник
-
изпълзя́вам -
1. Излизам от някъде с пълзене.
Змиите изпълзяха от дупките.
Човекът изпълзя от прикритието си.
-
2. (преносно) С голяма трудност изминавам някакво място.
Колата изпълзя по баира.
Едва изпълзях по стълбите.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изпълзявам | изпълзяваме |
| второ лице | изпълзяваш | изпълзявате |
| трето лице | изпълзява | изпълзяват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изпълзявах | изпълзявахме |
| второ лице | изпълзява | изпълзявахте |
| трето лице | изпълзява | изпълзяваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изпълзявах | изпълзявахме |
| второ лице | изпълзяваше | изпълзявахте |
| трето лице | изпълзяваше | изпълзяваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| изпълзявай | изпълзявайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изпълзявал | изпълзявала | изпълзявало | изпълзявали |
| членувана | изпълзявалия | изпълзявалата | изпълзявалото | изпълзявалите |
| с пълен член | изпълзявалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изпълзявал | изпълзявала | изпълзявало | изпълзявали |
| членувана | изпълзявалия | изпълзявалата | изпълзявалото | изпълзявалите |
| с пълен член | изпълзявалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изпълзяващ | изпълзяваща | изпълзяващо | изпълзяващи |
| членувана | изпълзяващия | изпълзяващата | изпълзяващото | изпълзяващите |
| с пълен член | изпълзяващият | — | — | — |
Деепричастие
| изпълзявайки |