изприка́жа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изприкажа изприкажем
второ лице изприкажеш изприкажете
трето лице изприкаже изприкажат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изприказах изприказахме
второ лице изприказа изприказахте
трето лице изприказа изприказаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изприкажех изприкажехме
второ лице изприкажеше изприкажехте
трето лице изприкажеше изприкажеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изприкажи изприкажете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изприказал изприказала изприказало изприказали
членувана изприказалия изприказалата изприказалото изприказалите
с пълен член изприказалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изприкажел изприкажела изприкажело изприкажели
членувана изприкажелия изприкажелата изприкажелото изприкажелите
с пълен член изприкажелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изприказан изприказана изприказано изприказани
членувана изприказания изприказаната изприказаното изприказаните
с пълен член изприказаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-п-ри-ка-жа
  • форми изприка́жеш, мин. св. изприка́зах, мин. прич. изприка́зал, св.
Източник