изпрева́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпреваря изпреварим
второ лице изпревариш изпреварите
трето лице изпревари изпреварят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпреварих изпреварихме
второ лице изпревари изпреварихте
трето лице изпревари изпревариха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпреварех изпреварехме
второ лице изпревареше изпреварехте
трето лице изпревареше изпревареха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпревари изпреварете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпреварил изпреварила изпреварило изпреварили
членувана изпреварилия изпреварилата изпреварилото изпреварилите
с пълен член изпреварилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпреварел изпреварела изпреварело изпреварели
членувана изпреварелия изпреварелата изпреварелото изпреварелите
с пълен член изпреварелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпреварен изпреварена изпреварено изпреварени
членувана изпреварения изпреварената изпревареното изпреварените
с пълен член изпревареният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-п-ре-ва-ря
  • форми изпрева́риш, мин. св. изпрева́рих, мин. прич. изпрева́рил, св.
Източник