изпреби́вам

1. (кого, какво) Пребивам много хора или животни.

2. (кого, какво) Бия до пребиване.

Изпребивам се/изпребия се от (работа, ходене, писане и други)

Правя в много голяма степен.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпребивам изпребиваме
второ лице изпребиваш изпребивате
трето лице изпребива изпребиват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпребивах изпребивахме
второ лице изпребива изпребивахте
трето лице изпребива изпребиваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпребивах изпребивахме
второ лице изпребиваше изпребивахте
трето лице изпребиваше изпребиваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпребивай изпребивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпребивал изпребивала изпребивало изпребивали
членувана изпребивалия изпребивалата изпребивалото изпребивалите
с пълен член изпребивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпребивал изпребивала изпребивало изпребивали
членувана изпребивалия изпребивалата изпребивалото изпребивалите
с пълен член изпребивалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпребиван изпребивана изпребивано изпребивани
членувана изпребивания изпребиваната изпребиваното изпребиваните
с пълен член изпребиваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпребиващ изпребиваща изпребиващо изпребиващи
членувана изпребиващия изпребиващата изпребиващото изпребиващите
с пълен член изпребиващият — — —
Деепричастие
изпребивайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-ре-би-вам
  • форми изпреби́ваш, несв. и изпреби́я, св.
Източник
изпребивам се

(само множествено число) Пребиваме се мнозина.

  • възвратен глагол
  • форми изпребия се