изпращя́вам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпращявам изпращяваме
второ лице изпращяваш изпращявате
трето лице изпращява изпращяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпращявах изпращявахме
второ лице изпращява изпращявахте
трето лице изпращява изпращяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпращявах изпращявахме
второ лице изпращяваше изпращявахте
трето лице изпращяваше изпращяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпращявай изпращявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпращявал изпращявала изпращявало изпращявали
членувана изпращявалия изпращявалата изпращявалото изпращявалите
с пълен член изпращявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпращявал изпращявала изпращявало изпращявали
членувана изпращявалия изпращявалата изпращявалото изпращявалите
с пълен член изпращявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпращяващ изпращяваща изпращяващо изпращяващи
членувана изпращяващия изпращяващата изпращяващото изпращяващите
с пълен член изпращяващият — — —
Деепричастие
изпращявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-ра-щя-вам
Източник