изпра́вител

Устройство, което служи за преобразуване на променливия ток в постоянен; токоизправител.

единствено число множествено число
нечленувана изправител изправители
членувана изправителя изправителите
с пълен член изправителят —
бройна форма изправителя
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-п-ра-ви-тел
  • форми изпра́вителят, изпра́вителя, мн. изпра́вители, (два) изпра́вителя
Източник