изпо́ртя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпортя изпортим
второ лице изпортиш изпортите
трето лице изпорти изпортят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпортих изпортихме
второ лице изпорти изпортихте
трето лице изпорти изпортиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпортех изпортехме
второ лице изпортеше изпортехте
трето лице изпортеше изпортеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпорти изпортете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпортил изпортила изпортило изпортили
членувана изпортилия изпортилата изпортилото изпортилите
с пълен член изпортилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпортел изпортела изпортело изпортели
членувана изпортелия изпортелата изпортелото изпортелите
с пълен член изпортелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпортен изпортена изпортено изпортени
членувана изпортения изпортената изпортеното изпортените
с пълен член изпортеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-пор-тя
  • форми изпо́ртиш, мин. св. изпо́ртих, мин. прич. изпо́ртил, св.
Източник